Тотемизъм

Оригинален автор Варг Викернес/ Varg Vikernes

Нашите предци вярвал, че достойните мъртъвци могли да бъдат преродени, като се влезе в гробната могила и се вземе жизнената сила на мъртвеца. През каменната епоха те събирали бедрената кост (жизнената сила) и черепа (ума) на мъртвия, за да се превърнат в него. Когато напуснели гробната могила с тези тотемни вещи, когато Слънцето изгреело, те се считали за преродени. Мъртвите се били завърнали от света на мъртвите!

Ако вярваш, че жизнена сила може да бъде взета по този начин, тогава идеята, че може да се вземе жизнената сила на друго същество и да се използва за защита или увеличаване на сила, не е твърде невероятна. Същото може да се каже и за това да скриеш жизнената си сила някъде и да използваш тази на друго същество, което значи, че когато си наранен не си наранен ти, а съществото, чиято жизнена сила си взел.

Затова има нещо, което е често срещано в приказките и митовете – неуязвимия герой. Нищо не може да го нарани, защото е потопен в реката Стикс (Ахил) или защото носи кожуха на Немейския лъв (Херкулес) или защото неговата жизнена сила е защитена (Балдур) или е била скрита някъде (тролове/чудовища от приказките).

За да стане героя(или трол/чудовище) уязвим отново, трябва да се намери неговата жизнена сила, или мястото където е уязвим, например: Ахил бил уязвим само так, където майка му го била хванала, когато го е потопила в реката Стикс; Балдур може да бъде наранен само от имел (което всъщност е неговата житейска сила) и троловете/чудовищата могат да бъдат наранени като се унищожи тяхната жизнена сила.

***

Днес може да се смеем, когато забележим такива “суеверия”, но в същото време ние сме доминирани от същите тези “суеверия”. Същите тотемични идеи проникват във всички слоеве на обществото. Живеем, мислейки, че печелим някакъв вид жизнена сила, защитна сила или някакъв друг сила, като използваме и се обграждаме от всякакви марки, символи или даже парченца и късове (един вид реликви) от тези на които се възхищаваме и почитаме.

Като караме коля от някоя определена марка ние изпитваме нещо особено, някакъв вид сила. Същото става и като носим дрехи от определена марка или като носим някакъв вид символи. Някак си чувстваме връзка с тази марка или символ и получаваме сила от това чувство, от това какво символизира символа.

Магьосникът, както често го възприемаме:

Image

Винаги може да се подиграваме на другите, които правят това. Които купуват скъпи коли от скъпи марки защото се чувстват по-добре заради това. Които носят дрехи от тази или онази марка, които носят чукът на Тор/ брадвата на Перун или разпятия/кръстове около врата си. Тези които искат автографи от любимите си знаменитости. Но истината е, че всички го правим. Така сме устроени. Такива сме. Това е дълбоко вкоренено в човешката ни природа. И няма нищо грешно или лошо в нашета природа.

Дали си признаваме или не, всички вярваме в магьосничество. Не винаги разбираме, че вярваме, но го правим. Вместо да е борим, да игнорираме или да осмиваме това “магьосничество”, трябва да го приемем, да го оценим и да се радваме на него, както и да се учим от него, за да използваме знанието за доброто на вида ни.

Слава на Один, бога на мъдростта!

Advertisements

Истински Божества

Оригинален автор Варг Викернес/ Varg Vikernes

Както обясних тук, нашите предци не са вярвали в “богове”, в същия начин в който повечето хора вярват днес. Думата бог/god на Английски идва от добро/good. Полезните природни духове били смятани за богове (бог/благ/добър) а тези които не били полезни не били смятани за богове.

Европейските божества били (и още са) идеали, положителни идеи като “дух на честността”, “дух на справедливостта” и освен ако тези божества не били представяни от мъж или жена в ролята на бога или богинята, те не отговаряли на молитвите на хората. Нямало е никаква връзка между Европейския Езичник и божествата му. Изобщо не е имало връзка като тази между Юдео-Християните и техния “бог”. Европейските Езичници не чували гласове, “божия глас”, когато в реалност никой не им е говорил. Не очаквали нищото да произведе нещо. Не си е говорил с нищото.

На кого говори тоя?

Image

Жертвоприношенията на Европейските Езичници били към истински божества; хората давали нещо на боговете си и получавали нещо обратно. Техните молитви/молби били отправени към истински божества; хората искали нещо, преговаряли за него със божествата, и се споразумявали. Те можели да видят, докоснат и комуникират с божествата: божествата били истински! Те били представени от мъже и жени, истинска плът и кръв. Божествата били безсмъртни, вечно млади, благодарение на ежегодните избирания.

Така било при древните Гърци, древните Скандинавци, древните Гали, древните Британци, древните Славяни, древните Египтяни, древните Перси, и навсякъде където мнозинството били Европейци.

Истинско божество:

Image

Духовете на природата също са напълно реални, те са наречени духове защото не са нещо физическо. Те са това което бихме нарекли идеали: честност, смелост, справедливост, здраве, красота, чистота, доброта, любов и т.н. Тези идеали – духове – били навсякъде в природата. Смелите животни били свързани с духа на смелостта, добрите животни били свързани с духа на добротата, силните дървета били свързани с бога на силата и т.н. Винаги може да се аргументира, че “няма никакви духове”, но ще греши толкова, колкото да каже, че няма никаква честност, смелост, справедливост, здраве, красота, чистота, невинност, доброта, любов и т.н.

Още две истински божества

Image

Така че Европейските божества били напълно истински.

Магьосник и Бог

Оригинален автор Варг Викернес/ Varg Vikernes

Преди дълго време нашите предци практикували нещо което днес би било наречено “магьосничество” : те използвали “магии” за да повлияят на духовете на природата. Някои били по-умели в това от други, и се провеждали състезания всяка година, за да е сигурно, че племето винаги е имало най-годния човек на поста магьосник-крал и магьосница-кралица. Краля бил избиран според неговите сръчност, сила, интелигентност и добро здраве. Кралицата била избирана според нейната невинност, търпеливост и красота.

Тази двойка, наречена “Майска двойка” и тези състезания, наречени “Майски състезания” са ни познати от приказки, митологии и фолклорни песни.Image

След време станало ясно, че магиите на магьосниците не винаги работели, и тогава някои общества се променили: вместо да разчитат на магиите на магьосника, те започнали да се обръщат към духовете по-директно, и просто ги молили да се съобразят с нуждите на хората. С това духовете които били смятани за хермафродити (или изобразявали и двата пола, или били без пол) били антропоморфизирани и им били измислени имена и пол: духът на светкавиците в Скандинавия бил наречен Локи (“светкавица”, идващо от древен езичен корен *luk-), духа на гръмотевиците бил наречен Гръмовержец, на Скандинавски “Тор” и т.н. Дърветата и животните, с които били свързани тези духове, се превърнали в способностите на тези божества. Така храма на Тор бил основан около дъб и колесницата му била дърпана от козли. Храма на Фрея бил основан около черешово дърво, а нейната колесница била дърпана от котки. И така нататък.

В обществото все пак масово присъствала идеята на магьосничеството (симпатичната магия), и за да могат хората (мъжки и женски духовници) да се сдобият със силата на божествата, те се представяли за тях. Като се обличали като тях, държейки се като тях, когато били кръщавани на тях те се превръщали в тях и придобивали силите им. Боговете и Богините в храмовете били напълно истински: те били хора в образа на божества! Те слушали молитвите/молбите на хората, яли от принесените в жертва животни, лекували наранените и болни хора и били пренасяни в колесници по полета за да и благословят и т.н. Божествата били истински! Магьосниците-крале и магьосниците-кралици били заместени от богове-крале и богини-кралици, но като цяло нещата си останали горе-долу същите.

Image

Ежегодните състезания все още били организирани за да е сигурно, че племето винаги имало най-достойния човек на позиция бог-крал и богиня-кралица. Кралете все още били избирани според сръчност, сила, интелигентност и добро здраве. Кралиците все още били избирани според невинност, търпение и красота.

Победителите на тези ежегодни състезания били награждавани с ябълка. Остаряващ мъж нямал шанс да спечели състезанието срещу по-млади и по-силни мъже, остаряващите момичета нямали шанс да спечелят срещу по-младите и по-красиви момичета. Така божествата били поддържани млади завинаги, благодарение на ябълките на младостта.