Надеждата е Мечтата на Събудилия се Човек

Оригинален автор Варг Викернес/ Varg Vikernes

Не знаеш, така ли? Нищо, някои хора не се притесняват от това, и просто приемат факта, че не знаят, но други се нуждаят от някакъв вид уверение. Трябва да се чувстват, сякаш това което “знаят” (т.е. вярват) е истината, и единствената истина. Без това уверение, те се пропукват, и не смогват с живота.

Такива индивиди се привличат лесно към “чудотворци”, и се озовават в някой лагер по случайност, само защото този лагер е бил първия, който ги е “хванал” когато те “паднали”. Когато разума, логиката и доказателствата допринесат към изобличаването на техния лагер, те просто си избират нов. Рядко, ако изобщо се случва, някои помъдряват и признават, че просто не знаят. Не, те променят детайлите на своята “истина” и когато една от тези истини е опровергана, те просто я заменят с нова. Нуждаят се, не могат да издържат живот, в който не знаят…

Често, се оказва трудно да повярваш в “истината”, която те представят, защото е изпълнена с дупки. Когато им е нужно, тези “търсачи на чудеса” просто понижават стандартите си, когато става дума за приемане на “доказателства”, подкрепящи тяхната “истина”. Те засядат в затворен кръг, вечно повтарящ се…

Естествено, когато кажа това, всички се сещаме за различни екстремисти-Християни, при които едните са по невежи и заблудени от следващите: Британски Израелити и хора вярващи в библейската теория, твърдяща, че света е създаден за шест дни. Има и други подобни примери. Когато реалността не им е удобна, те просто си измислят нова реалност, по-удобна, по-лесно възприемаема.

Едното нещо, което присъства при всички такива “търсачи на чудеса” е силното целание да убедят всички други, че са 100% прави. Съмнението на другите, към тяхната вяра, е достатъчно, за да загубят вярата си самите те. Затова трябва да убедят всички други, че те са прави, и че всички оспорващи това, са “зли” или “сатанични”. И за тях наистина е така, защото заради разумните хора, те губят своята вяра, а те са зависими от нея.

Това обяснява нуждата на християните да отиват на мисии. Дълбоко в своето съзнание и сърца, те знаят, че това, в което вярват, е абсолютна безсмислица, но ако накарат другите да вярват в същото, ще им е по-лесно.

Затова трябва всички да вярваме в същото, без различия, без да поставяме нищо под съмнение, това би било толкова по-лесно и по удобно. Нали?… Цяла планета с една религия, една раса и една култура! Алелуя!

mabon-71457746718_xlarge

Да, ама не…

Де да беше човека по-силен, с по-силен характер, и ако не беше безгръбначен, и ако имаше способността да разграничава вярното от грешното сам. Ако човека, беше по-голям Стоик, и приемаше факта, че някои неща, и някои познания, са отвъд човешкия ум. Да, може би това ще се промени, и трябва да осигурим такава позитивна промяна в човека, но докато човека не е по-качествен, просто трябва да приемем факта, че има неща, които просто не разбираме. И ние можем, и трябва да живеем така, без да си измисляме истории за девственица, родила сина на някакъв пустинен бог, или шантави истории, разказани ни от измислени същества в пещери, или подобни безсмислици.

Живота е приятен, без “чудеса” или “спасение”, без начало или край, без подсигуряващи лъжи, и същества “по-велики от човека”. Да, ние можем да се наслаждаваме, и дори да сме обградени от всякакви фантастични идеи, можем да мечтаем за по-добро бъдеще, и по този начин да създадем такова бъдеще, но трябва да направим това, без слабостта на характера, която е толкова явна при много политически и религиозни индивиди, които основават цялото си съществуване на такива диви и нереалистични мечти. Небето няма да падне върху главите ни, ако признаем дори и на себе си, че не знаем кое е вярно и кои грешно; трябва да живеем според това което наистина знаем, не това което си мислим, че знаем.

Advertisements