Християнският Триумф…

Оригинален автор Варг Викернес/ Varg Vikernes

Понякога чувам от Християни следното: „Християнството трябва да е било по-качествено от Езичеството, щом Християнството е победило”.

Християнството не е победило в Европа, поне не и реално. Християнството почти унищожило Европа; задушило я в тъмнина, глупост, невежество и унищожение. Както знаем, първите хиляда години, след като Християнството навлязло в Европа, се наричат „Тъмните Векове”! Християнството издърпало много напредналата Европа толкова надолу, че когато започнали кръстоносните походи, Исляма вече бил напред от нас. Все пак били много по-назад от Езическата Европа (както е била хиляда години преди това), но по време на кръстоносните походи, те вече били далече по-напред от нас.

NB!  Това е за тези, които мислят, че само Гърция и Римската Империя стрували нещо в древния свят: останалата част от Европа също била напреднала. Например, Скандинавците могли да плават в открито море, докато останалата част от света трябвало да пътува по брега. Красивите сгради били направени от дърво, затова не оцелели Християнските нападения. Културата била орална, затова няма почти никакви записи за културата от нашето Езическо минало, и когато тези на власт днес намерят нещо, бързо го унищожават. Те няма да видят такова нещо, нито пък ние.

Ренесансът не се появил току-така, а защото бил нужен. Европа абсолютно трябвало да диша отново, да мисли, да създава, и да напредва отново – християните не могли да спрат това. Това, което последвало, бил „лов на вещици”, който струвал (според някои 30) милиони животи. Можем да предположим, че не е съвпадение, че това се появило по време на Ренесанса: така се опитвали да го спрат! Така се опитали да спрат Езическите/Европейски идеали, които отново се издигали към светлината. Християните избивали всички, които били заподозрени да участват или да са свързани с Езически култове.

Християни, унищожаващи всичко Европейско, което могат да намерят:

frikolaos2

И това е то: Европейските идеали започнали да се завръщат. Те никога не са били изчезнали, а просто били скрити. Когато свещеника почукал на вратата, за да разбере дали си „истински Християнин”, докато негови наемници стоят до него, готови да убиват и измъчват, хората просто се престрували, че са Християни. Ходили на църква, закачали кръста над леглата си. Женили се в църква. И правили всичко, очаквано от свещениците. И тогава, тайно, поддържали Европейските традиции.

Разбирате ли, Християнството никога не е побеждавало. Въпреки, че Европа е била и е, горе долу официално Християнска, много и понякога всички Европейци не са, и никога не са били. Знаем, че днес повечето от нас не са, но все ни казват, че преди сме били. Обаче дори и това не е истина: точно както днес, мнозинството Европейци не са били Християни. Единствената разлика е, че днес няма нужда да се преструваме, без да се страхуваме, че ще бъдем измъчвани, убити или изгаряни на клада.

Християнска логика: „Ако се удави, е била невинна. Ако плава, е виновна и трябва да бъде убита!”. И в крайна сметка, и в двата случая я убиват. Добра илюстрация, на това какво искат да стане с Европа.

ordeal_of_water

Християните спрели да убиват Езичници, не защото изведнъж станали по-морални и честни, а защото вече нямали властта да го правят. Ако могат ще го правят. Но не могат, защото Християнството е слабо. Защото Християнството е изгубило!

Тук, в западна Европа, само старите хора са Християни. Има някои млади, но те са малко, и повечето от тях ще се отърват от тази Азиатска психопатия когато са приключили с пубертета. В реалност, можем да очакваме Християнството да се махне от западна Европа след няколко поколения. То ще умре, с малкото (и все по-малко) глупаци, които все още са се захванали в него.

Типична Скандинавска литургия. Не е твърде претъпкана, нали?

tomme_kirker_425605a

Още една:

n_rre_vedby_kirke_661463a

Така че, нека ви попитам:”Ако християнството е било по-добро и по-силно от Езичеството, тогава защо Езичеството не е било успешно премахнато, дори и след хиляди години преследвания? Защо все повече и повече християни се обръщат към своите Езически традиции? Защо Християнството се проваля?

Християнството покорило Европа, но не и Европейците. Повечето от нас, все още са, Езичници в сърце и ум, дори и след около 2000 години Християнски терор. Две хиляди години, и все още не са успели да покръстят и една трета от нас!

Слава на Езическата Европа! Слава и Щастие!

solhverv

Езичници в Европа, празнуващи Лятното Слънцестоене:

kupala2-15

Младите Европейци… които не са на колене пред някакъв Азиатски идол:

kupala2-6

Advertisements

11 thoughts on “Християнският Триумф…

  1. Pingback: Le Triomphe chrétien | Thulean Perspective Français

  2. Pingback: The Christian Triumph… | Thulean Perspective

  3. Може би християнството не е било добре разбрано добре от повечето хора им му е отнело време да се наложи. На Изток езичници има до 10 в. и после изчезват без някой да им налага каквото и да било.
    За Запад вече е друго, но не може да се каже, че християнството дърпа Европа само по себе си. То всъщност не променя по никакъв начин Римската империя. Това, което дърпа Европа технологично (поне западна) е “варварското нашествие”.
    А християнството не е отричане на езичеството, а негово продължение. Последните езически философи стигат до идеята за един Бог.

    • За кои езичници на Изток говориш?

      Римската империя определено се променя при християнството, но и преди това тя вече започнала да опада, тъй като била твърде различна от Римската република и още по-различна от Римското царство.
      Варварското нашествие определено не помага на Римската империя като държава, както пречи и на технологичното, икономичното, военното и политическото и развитие. Но от гледна точка на култура (главна част от което е религията) варварското нашествие помага на определени части на Римската империя, предимно на тези които са покорени народи от Римляните. Като изключим фигури като Теодорих и Одоакър, мнозинството от варварските нашественици били езичници, носители на вяра много подобна на Римската, която била по-полезна за Римляните от Християнството.

      Християнството не е само отричане на Езичеството. Християнството е абсолютно унищожение на Езичеството. Цялата философия на Христианството се върти около унищожаване на местната култура и духовно ” поробяване” на местните народи.

      Според теб, кои Езически идеи стигат до идеята за един Бог?

  4. Под “изток” имам предвид Източната Империя. В нея езичниците винаги са се толелирали и древногръцкото и римското наследство винаги са пазени.

    Римската империя запада, защото вече се е уморила. Ако беше останала демокрация, още по-бъзо щеше да западне. Но друго имам предвид: християнството не започва Тъмните векове и ти се съгласи, че варварите са били езичници. Всъщност “тъмните векове” са прекратени с парите на папството, което е културен институт и което започва самия Ренесанс.

    Християнството надгражда над езичеството. То не е нито вяра само в един самотен бог (както вярват евреите и мюсюлманите по-късно), нито е вяра в множество човекоподобно божества, които се карат помежду си, погаждат си номера и т.н. Гръцките философи даже доста хулят Омир, че представя боговете така. те не търпят такова положение. А езическите философи наистина към края стигат до идея за един бог. Плотин, Епикур, Лукреций… Е, те не са християни, защото отричат един такъв Бог, самозатворен и авторитарен. Те осъзнават, че Бог не може едновременно да е добър и да си изиграва такива лоши шеги с хората, също така осъзнават, че не може боговете да са някакви митове и легенди.

    И тогава идва християнството, което по някакъв чудесен начин успява да съчетае в себе си противоречията на всички философии досега. То не казва, че има множество богове, нито че има само един. То казва, че Бог всъщност е общението на Трима. Бог е духовната връзка на Отец, Слово и Дух, които са отделни личности. Също така Бог не е някакъв студен наблюдател. бог слиза при хората, защото Той е любов. Бог се разкрива, защото ни обича. Това успява да отговори на всички въпроси за бог. Но ето и още един пример:
    Дотогава хората са били измислили три течения що се отнася до това как да живеем и да понасяме страданието:
    1.Хедонизъм- да търсим само удоволствието
    2.Аскетизъм- да бягаме от удоволствието и да търсим страданието
    3.Непукизъм- да се стремим да не се интересуваме нито от удоволствието, нито от страданието
    (това не са имената на самите школи, но с тези названия би трябвало да е по-лесно за разбиране)
    Хедонизмът има един проблем- омръзва. Човекът не е създаден само за удоволствие. В крайна сметка той не издържа на такъв живот.
    Аскетизмът отрича по много грозен начин човека. Единственият изход от такъв би бил да се самоубиеш- все пак отричаш тялото си!
    Непукизмът е невъзможен. Ти винаги би се отдал на емоция, а и пак е противоестествен.

    Дотук само християнството е дало отговор на този въпрос: “Вземете кръста си и тръгнете след мен.” Страданието вече е само едно препятствие, то вече има смисъл. То е част от пътя. А дадем ли му смисъл, то вече не е страдание. “Най-големият проблем на страданието не е самото то, а безсмислието му!”- Ницше. Още повече, страданието не е наказание, пратено ни от Бог, защото Бог го понася заедно с нас. Страданието е нужно, за да можем да не се отпускаме в този свят. Още повече, ако нямаше страдание, сами щахме да търсим как да си го причиним, защото дълбоко в себе си почти всеки човек се мрази.

    Също така преди да защитаваш “езичеството” ще е хубаво да дадеш малко по-подробно обяснение. Някои “езичници” са пантеисти, други такива са просто съвременни хора, които търсят някакво развлечение. Трети се опитват да вярват в самите Омирови богове, т.е. в детски приказки. Кажи кое от тези (или някое друго) защитаваш, защото не можеш да защитиш всички- имат твърде много противоречия.

  5. Който е писал тази статия трябва малко да се образова.Християнството не е причина за “тъмните векове” ,а точно обратното.През този период притежанието на Библията от обикновени хора се е наказвало със смърт от Римската църква и практически хората са били в абсолютно неведение за християнството.В същност ако автора разучи по-подробно Римската църква ,ще забележи ,че тя носи доста отличителни езически черти нямащи нищо общо с християнското учение, и този тъмен период не е случаен.В средата на 16-ти век възниква протестанството ,което е резултат от това че Библията става общодостъпна ,а един век по-късно науката бележи подем най-вече в държавите ,които са протестантски като Англия и Германия например.За съжаление езичеството пак настъпва ,защото е най-ефикасният начин да те държат тъп ,невеж ,беден и забит във виртуалният свят на множество богове ,които ти уреждат бита.Езичеството се е доказало през вековете в тази светлина.Не напразно християнството е толкова нападано ,в него човек се дефинира и възпитава в съвсем друга светлина.Християнството не се занимава с уреждането на човешките взаимоотношения или пък с политика ,то е пътеводител как да останем достъпни за Светия дух и да живеем чрез него.Човек възпитан в този дух доста трудно ,ще му тъпчеш главата с глупости.Християнството не е религия.Езичеството във всичките му форми е религия ,защото притежава и двете характеристики за които писах ,че християнството няма в своите доктрини.

    • Ако някой не е образован, това си ти. Езичеството винаги е било свързано със истинския свят, човешките взаимоотношения, ценностите, и бита. Само в късната античност и ранната Християнска епоха то става подобно на Християнството и дегенерира в суеверия и мистицизъм. Тогава Християнството приема и множеството легенди/митове и ценности, които са напълно Европейски/Езически. В оригиналната си форма Езичеството е вид философия която няма нищо общо със духове, свръхестествени феномени и т.н. Ако ти вярваш в нещо свръхестествено, и то е по-важно от света в който живееш, и в който ще живеят децата ти, тогава върви в посоката която те води към това ” духовно просветление”. А ние, Езичниците, ще си се опитваме да направим този истински, наш свят в нещо по-добро.

  6. Платоновата теория за света на идеите на мен ми прилича на краен мистицизъм. За орфиците да не говорим. Дори Сократовия даймонион до голяма степен може да бъде описан като някакъв вид мистика, макар и последно време да се опитват да го сведат до съвест. Всъщност християнството въвежда една голяма доза натуралност в светогледа на античните хора. То разчита именно на единението между тялото и “душата”. По тази причина причастието с Бог не става само на ниво “душевност”, но и на телесно.

    • И все пак не трябва да се забравя главната цел на Християнството. Да “пороби” Римската империя, и по-късно Европа. Естествена реакция на хората от Израел срещу своите завоеватели, но дали е естествена или не, е прекалила. Няма никаква причина да следваме Християнството, след като всички добри неща в него са взаимствани от Езичеството. Някои хора не искат да са Езичници или защото не искат да се свързват с този термин (не мога да ги обвиня, доста долнопробни идиоти използват термина като извинение за неморалния си живот.) или защото не знаят какво представлява. Истината е, че никога няма да знаем какво представлява Езичеството на 100%, но ако то ни помага да бъдем по-добри хора, да помогнем на семейството, приятелите, родината и евентуално света, не виждам причина да не съм Езичник. Суеверията и свръхестествените елементи, са неща в които нито вярвам, нито упреквам. Ако някой вярва в тях, добре, но аз не виждам доказателства за тях и те не ме интересуват.
      В крайна сметка важни са резултатите, практиката, а не теорията. “Философското Езичество” предоставя резултати стига да имаш волята да правиш това, което смяташ а правилно.

    • И все пак не трябва да се забравя главната цел на Християнството. Да “пороби” Римската империя, и по-късно Европа. Естествена реакция на хората от Израел срещу своите завоеватели, но дали е естествена или не, е прекалила. Няма никаква причина да следваме Християнството, след като всички добри неща в него са взаимствани от Езичеството. Някои хора не искат да са Езичници или защото не искат да се свързват с този термин (не мога да ги обвиня, доста долнопробни идиоти използват термина като извинение за неморалния си живот.) или защото не знаят какво представлява. Истината е, че никога няма да знаем какво представлява Езичеството на 100%, но ако то ни помага да бъдем по-добри хора, да помогнем на семейството, приятелите, родината и евентуално света, не виждам причина да не съм Езичник. Суеверията и свръхестествените елементи, са неща в които нито вярвам, нито упреквам. Ако някой вярва в тях, добре, но аз не виждам доказателства за тях и те не ме интересуват.
      В крайна сметка важни са резултатите, практиката, а не теорията. “Философското Езичество” предоставя резултати стига да имаш волята да правиш това, което смяташ за правилно.

  7. Мога да ти кажа, че езичество значи “също” толкова, колкото и “християнство”. Разликата между един езичник-будист и един езичник-скандинавец е също толкова голяма, колкото и между един мормон и един католик, а именно- пълна. Дори няма база на сравнение. Християнството като исторически феномен съвсем не е производно на израелската култура- в известен смисъл то е бунт срещу нея. Скандализира я. Та Христос разхвърля пазара пред Храма. Да не говорим, че юдейската религия го заклеймява.
    Християнството не се разпространява като политическа програма, а срещу политическата програма. Империята го приема чак когато това става неизбежно. Християнството винаги се е разпространявало човек по човек, с пример. Има една много хубава книжка на тази тема: “Разбунтуваният човек” на Албер Камю.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s