Войници, Войни и Ловци-Събирачи

Оригинален автор Варг Викернес/ Varg Vikernes

Първо малко музика

В един момент от историята – или по-точно предисторията – мъжете ловили едър дивеч с копия, жените и младите ловили дребен дивеч с лъкове, събирали билки, мидени черупки, охлюви, ядки, гъби, плодове, боровинки и различни ядливи корени. Те били това, което наричаме “ловци-събирачи”.

Праисторическата Европа била рядко населена, и имало изобилие от всичко, което било нужно на Европейците, затова те нямали никаква мотивация да рискуват пътешествие през морето на запад, или не по-малко рисковано пътешествие на изток, през тайгите и полетата и през Уралските планини. Тези които отишли на изток обикновено не стигали надалеч, защото били убивани от глутници гигантски хиени (тежащи около 250 килограма) , които живели там, по онова време. Обаче някои отишли на юг, през Средния Изток и в Африка, а може би и по-надалеч, в Азия, през най-студените периоди на Ледените Епохи. Там те срещнали Африканци и Азиатци, а когато ледената епоха приключила те се върнали, понякога омешани, и както знаем, така Европейското население станало леко хибридизирано.

Когато нашите предшественици се омешили, Европееца станал по-небалансиран, както се случва в случаите когато видове и раси се смесват, и уникалните умения и способности на Европееца постепенно се изгубили. Интелектуалния капацитет намалял, понякога драстично. Ловенето и дори събирателството станало твърде трудно за него, затова трябвало да предприеме други методи за оцеляване.

Хибридизирания Европеец, който първо живял в Средния Изток, бил достатъчно интелигентен за да реши този проблем сам. Изобретил земеделието. Перфектния начин да позволи на “новия” и неопитен Европеец отново да процъфти. И той наистина процъфтял, толкова много че се умножил и станал толкова многоброен, че все още чистия Европеец – който все още бил ловец-събирач – не могъл да продължава да лови и събира. Той бил избутан на запад и на север, от средния Изток, докато нямало накъде да отиде, нямало къде да продължава да лови и събира. Затова той също бил принуден да се обърне към земеделието: просто защото нямало останало място да поддържа своя по-здравословен живот на ловец-събирач.

Заедно със земеделието дошли и масовия глад (когато имало лоши реколти), недостиг на хранителност (земеделската диета е много по-неразнообразна), робство (защото някои силни мъже карали другите да обработват тяхната земя), война (защото когато имало масов глад, фермерите трябвало да вземат чуждото, за да оцелеят самите те), тирания( защото някои хора притежавали земята, и така контролирали хранителните запаси), зарази (защото близкия контакт до опитомени животни позволило на зарази да се пренесат от животните на човека, който не бил заразяван от тях дотогава) и още много други проблеми.

Отначало, конфликтите били решавани чрез дуели: един избран шампион представящ своята страна. Боят продължавал докато единият не бил избутан от очертан на земята кръг, докато единият не кървял, или докато единият се предал. Да: много рядко се случвало да се убият. И защо биха го направили? Какво би спечелила която и да е страна, когато най-достойния от тях бил изгубен? Вместо това те култивирали достойния войн, специализиран в двубоя срещу равностоен противник.

С времето, земеделието накарало Европееца да се умножи до такава степен, че започнал да строи градове. Цивилизацията била родена! Отново, това първо станало в Средния Изток, в Шумер, и по-късно в Северна Африка, в Египет. Много по-късно, това бедствие дошло и в географска Европа, първо в Древна Гърция, и Древна Италия. Жалко! Омешания Европеец евентуално изгубил “всички” връзки с природата, дори обърнал гръб на горите и планините, сякаш те били чума, и вместо това се залепил за градовете, като муха към тор.

Когато нещата се обърквали в градовете, което неизбежно се случвало в земеделски общества, те се обръщали на север и атакували! Обаче те не изпращали своите шампиони, за да предизвикат северняците, а вместо това нападали в огромни бройки и избивали всички и им взимали земята. Да: хората от градовете били гладни и бедни, затова трябвало да извършат това, или поне самите те смятали така. Те произвеждали масово брони и оръжия, без достойнство и без милост се изправяли срещу често голите шампиони, войните, нецивилизованите Европейци. Галия паднала първа: приблизително един милион  Гали, повечето от тях деца и жени, били избити когато Легионите на Цезар нападнали. Останалата Европа не паднала, но по-голямата част вече била, земята била напоена с кръв, кръвта на достойни, честни Европейци, много – ако не и повечето – от тях били все-още чисти Европейци.

Нецивилизования войн бил по-силен, в по-добра форма, по опитен, по-бърз, и дори по-висок от по-цивилизованите Европейци, но имал достойнство, а се изправил срещу враг без достойнство. Войнът се изправил срещу войник, затова паднал. Когато войната приключила, победителя записал историята, както искал той да я пресъздаде, и измислил множество оправдания за да оправдае касапницата, и всякакви клевети изцапали името и паметта на “варварите”.

Ловеца-събирач убивал дивеч. Земеделския вой рядко убивал, а ако убиел, то било друг, равностоен войн, и се били, спазвайки достойни правила. Цивилизования войник бил масов убиец на Европейски мъже, жени и деца.

Слава на Один, бог на мъдростта!

Истинския Европеец:

solhverv

Advertisements

One thought on “Войници, Войни и Ловци-Събирачи

  1. Pingback: About Soldiers, Warriors & Hunter-Gatherers | Thulean Perspective

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s